автор: paperdoll

Дъждът вали в очите ми
и стонове в небитие разкъсват,
а капките се сливат със сълзите ми
и бавно щастието от мен откъсват.

Целувката ранява устните
тъй сладка и отровна, и лъжлива.
Душата впуска се във пустите
пространства необятни, но бодливи.

Излъгана във свойта същност бродя,
далеч от теб и светлия ти смях
и нямам късче сила да заровя
сълзите и да попият в сухата душа.

Душата жадна, искаща и мълчалива
зад ъгъла на стара улица скърби,
и заедно с теб в илюзия наливам
във чаша вино искрени сълзи.

Отпиваш виното в сълзи обляно,
поглеждаш настрани
и виждаш мене замечтана,
заплакала с най-тъжните очи.

Дъжда го няма, няма го дъжда,
но улицата все е мокра...
Сълзите тежки си проправят път
и стъпвам върху тях самотна...