.знаеше,че
сънищата отвеждат в най-различни светове..и чакаше....все...някога щяха да я отведат в онази
прекрасна,почти измислена гора...
имаше чувството,че някой ...или нещо я чакаше там ..и това я караше
да се чувства малко неспокойна...Последния път беше оставила поточето много тъжно..и затова:) уж случайно забрави шапката си там...да свети в тъмното,да не се препъне вълкът... А сега..чакаше.....но сънищата я
отвеждаха къде ли не!!!!хм....дори..да!,...дори в едно топло легло, една сънлива утрин..кой знае защо това И върна оптимистичната увереност в битието - защото знаеше, че щом безкрайно хубавите неща не се случват
значи всичко е наред - защото нищо на този свят не се губи освен осъществилите се надежди...
...можеше да поспори за това дали има очаквания и надежди...но И беше лениво..така,че...утре ще му мисли:-/ сега оставаше само блаженно да поседне на онова ,паднало дърво и да погледа поточето докато Той открие пътя насам..