В галактики безкрайни да се гоним...
черупките да счупим, искам да летим
между звезди и блясъци безбройни.
Да тръпнем от полуда. Нека да не спим.
Ръцете да се търсят там в лилавото,
в пространството да се намират пак и пак...
Да се изпускат...да забравят необятното
море огромно. Да заживеят в стъклен свят
далеч от разстояния незрими.
Да искат да почувстват...нежността.
Да искат да прогледнат, да ги има.
И щом прогледнат...да се взират в любовта...
В галактики безкрайни и безбройни...
черупките да счупим, искам да не спим.
между отблясъците лунни да се гоним.
Да тръпнем от полуда. Нека да летим.
Очите да поискат да се слеят.
Лъчисти, капките да заслепяват.
Да плачат, да се смеят, да копнеят...
Да залязват заедно, заедно да изгряват.
Комета покрай тях щом профучи
едни към други стреснато да тичат.
Очите... моите и твоите очи...
Да бъдат слепи, но да се обичат...