Денят се ражда
за любов и радост,
за печал...
С невинност,
жар и младост,
в подем или
във кал.
Огряват ни надежда
или мъка,
любов и чувства
безметежни
или пък
болка от разлъка,
където духа
вятър снежен.
Заслушани в импулсите
сърдечни,
и пак възседнали
Пегас,
събрали думи неизречени,
на Муза,
шепнещи без глас.
Денят се ражда
невинен, като
младенец,
с ромон на
поток планински,
в песен на щурец.