автор: osi4kata

Кръстът те чака, скъпи ми Спасителю.
Приятели,
предатели,
Марии,
Магдалени,
и неверници...
И вярващи,
и искащи да вярват...
Те всички чакат. Битката със злото.
Доброто - казват е безсмъртно.
Дали е тъй? Дали е истина?
Две хиляди години са премного
дори за хора, вярващи във митове.

Кръстът те чака... Идеш ли, Христосе?
Светът е уморен от питане,
светът е уморен от милион въпроси,
останали висящи по спиралата
като накъсани насила дрехи.
Ела. Усмивката ти, бялата,
и сълзите ти опрощаващи
да усмирят тълпите...
Или очевидците...
А после... Да не те забравят.
И да разказват.
Тъй се раждат митове...