автор: Blue_whale

Ветровете умират. Прекършени
и сломени полягат по пясъка
без закачки и пакости.
Свършени...
И уплашени чайки без крясъци
мълчаливо се вият отгоре им.
Ветровете във мен пак умираха
беззащитни и голи.
Замаяни
във предсмъртна агония спираха
и ридаеха бури отчаяни.
Ветровете загиваха смаяни.
На надеждата вятърът плах
се опита криле да разгъне.
И
възкресение ново със страх
аз очаквам.
И ново разпятие
ли ще бъдат за мен тези думи
за
възродени любов и обятия?