автор: Mojsei

Тази история трябва да се разкаже, няма как… И не само защото е в сегашно време, но и затова, защото с нейното продължение е свързана съдбата на човечеството.
Мислете си, каквото искате, но и вие сте участници в нея. Е, няма да ви убеждавам, аз даже не пиша за вас, а за следващото, неродено поколение магьосници, което вече дава ясно да се разбере, че излиза на съвременната магьосническа сцена, а тя започва от черната Дупка на Пустинята. Не се опитвайте да разберете нещо! Няма да ви се удаде… Но малко предистория няма да е излишна за тези, които са започнали да се раждат.
Старите магьосници боравели с два вида приказки - едните били за деца с назначение да бъдат залъгвани, а другите - за възрастните, имали същото предназначение, но ги наричали "разкази".Така старите магьосници си осигурявали спокойното съществуване в нишата на вечната младост. Но, отдадени на вечното удоволствие, те пропуснали да решат една важна задача - един от тях трябвало да премине през черната Дупка на Пустинята, защото тя започнала да расте и имало опасност да стане глобална. И ето, днес Пустинята е глобална, а старите магьосници, вместо да превъзмогнат Пустинята като минат през черната Дупка, се отеглили в бездната на тревожната й тишина по много хитър начин - смесили се с простосмъртните като само си сменили дрехите, а черната Дупката оставили на произвола на съдбата. Но Заветът от още по-старите магьосници гласял, че на сто години веднъж Царят на Магьосниците трябва да минава през черната Дупка, за да проверява как върви умъртвяването на човечността на човешкото, която продължавала да кълни в Пустинята.Тука има много да се обяснява, но аз ще приложа към моя разказ съответните архивни материали, които да служат на новите поколения магьосници.
Независимо от всичко, една група от старите магьосници, след цяла серия от бунтове, се заселила около черната Дупка, приватизирала я и я напълнила с …какво мислите? Това ще ви кажа - с ХуЛи. Изсипали литературата, наследена от предишните поколения и оставили човечеството без литература, като му обещали да му напишат нова художествена литература.
Както разбирате черната Дупка на Пустинята тъне в загадки и мистерии, които тепърва ще се разгадават… Много пъти съм идвал тук, но не съм допускал, че ще ми се наложи да минавам през нея…
И ето ме сега пред черната Дупка, заобиколен от общността на ХуЛиТе-рите, които не ми обръщат никакво внимание - повечето от тях чоплят семки и плюят веднага щом се мерне някой непознат, тези с бирата имат по странно поведение, но нямам време да го описвам, защото виждам, че сутеньорите са изкарали нова стока на пазара, а психарите вербуват пациенти за новооткритите лаборатории…И всичко това става на фона на екзалтираните лумпени, които под ХуЛи все още разбират ругатни като само екзалтацията им е нова… Но всичко това ми е познат фон, на който губя магьосническата си ориентация и започвам да мисля, което се оказва, че е от полза. Най-старите магьосници са обичали да мислят, но постепенно тази традиция отмряла и затова така силно се изненадвам от откриването на това нещо - мисленето…Съвременните магьосници са се маскирали като поети и за тях е съвсем естествено да се доверяват на инстинктите си и на чувствителността си, която я развиват до много тънки вибрации по пътя на удоволствията, които са запазили за себе си.
Последен преди мен е правил опит да мине през Дупката Магьосникът ХуЛиАн, но отказал подкрепата на Учителя си - Магьосникът ХуАн и, вероятно затова, мисията му завършила по неизвестен за историята начин…
С такива прелитащи мисли в главата, защото аз все още установявам наченките на протомисленето, бях пропуснал да забележа как Госпожа Ад е застанала до мен с подрънкващи ключове в ръка. Пропуснах по-горе да отбележа, че черната Дупка си има специален Пазител и това е именно Госпожа Ад.
- Макар и несъвместими, тръгвам с тебе, Магьоснико! - каза кратко Госпожа Ад.- Ти непрекъснато ме представяш на публиката за своя адвокатка, но така ме предаваш, защото пропускаш да отбележиш, че аз съм пазителката на Ада. Ще тръгна с теб, но дали ще завършим заедно е под въпррос. Мен силата на Дупката ще ме изхвърли обратно на пустинния бряг. Ако усетиш, че силите ти те напускат, хвани се за мен и аз ще те измъкна, но за останалите не отговарям, защото…
Опитах се да я прекъсна като кимнах с глава, но тя упорито продължи:
- Госпожа Сърп благослови ли те с традиционното си:"Не!" за да те пази от изненади по пътя?
Опитах се да се усмихна с разбиране, но не се получи и двамата замълчахме, всеки унесен в някакви свои пресмятания, когато от шумната, веселяща се пълпа се отдели малка група от около двадесетина човека и аз се оказах в средата й.
- Хей, готин! - започна безцеремонно Госпожа Пи. - С Госпожа Ест, с която ти ни направи прятелки, сме взели от всички кашони на твоето специално производство, но аз съм взела и един кашон единици - мое производство ХуЛи, че ти май вече само от това разбираш…
- Къде е Ева? - попитах спокойно, след като не я видях в групата.
- Изяде две позавехнали ябълки и тръгна сама. Каза, че има много работа в Дупката - бързо се отзова Госпожа Пи, виждайки гаснещия интерес в очите ми.
- Аз няма да дойда с вас! - каза кратко, но категорично Музата на Любовта.- Нямам работа в тази Дупка. Вече ти нарисувах Приятел… Останалото го знаеш.
- Аз тръгвам с теб! - каза решително Сандра. - Нищо, че сме още в медения месец!
- Магьоснико, вземи тази теменужка! Нейното ухание ще те пази. Аз съм с теб - каза свенливо Ала и побърза да се скрие в групата.
- Без личен лекар групата не може да тръгне! - отсече госпожица Ро. - Кажи да ми донесат чаннтата и съм готова.
- А аз съм взела един кашон от моето приятелство - каза Госпожица Джес и странни пламъчета заиграха в пъстрите й очи. - Ще му направим пробна експлоатация.
Странен хлад на разложение ме облъхна и аз разбрах, че Госпожа Ад е отключила Дупката. Без да зная как хлътнах в хлъзгавата й паст, където ни очакваха ветровете на Користта и на Деградацията - предстоеше ни среща с Живота на Смъртта, за да направим опит да се преборим с него в името на спасението на човечеството.
Мислех за Ева, за нейната хазартна постъпка… Изключено е да успее сама сред силите на Мрака, но…
Няма да разказвам какво ни се случи от тук нататък. Всичко подробно съм описал в Цикъла:"Животът на Смъртта". А и много неща ми убягват от съзнанието… Опомних се, чак когато се озовах отнова на брега на Пустинята…
Музата на Любовта и Ева ни чакаха.
- Докато се бореше с Живота на Смъртта Магьоснико, аз прескочих Дупката и ви чакам, любувайки се на слънчевите лъчи - каза Музата.
Ева мълчеше. Нищо не каза, но и в ръката си нямаше нито една ябълка.
Огледах се и видях, че всички от групата са налице. Бях готов да се замисля, когато видях, че и Госпожа Ад почиства дрехите си малко встрани от останалите. Силите на Дупката я бяха изхвърлили в нашата група. Това ме накара да се замисля и странни мисли и видения за старите магьосници ме налегнаха. Разбрах защо ние бяхме успели да преминем през Дупката, спасявайки човечеството от по-нататъшното разрастване на Пустинята.