автор: Albyrta

Когато телефонът си глътне езика, проклетия
Когато и книга не искам и песен не искам
/още по - малко пък телевизия/
Когато лежа на леглото, нечувайки
как здрача приижда...във мислите
Тогава какво ми остава, освен
да блъскам в стената слушалката,
от гняв победена,
да лъжа стената побойница: а може би утре, и утре е ден!
Ах, този звук еднороден, извиращ от нея
"Свободно" ми пее в ухото
А вечерта приглася му смирено:
Непотърсена.