Светът е малък.
Цял се е побрал
в помътено око на гарван.
Светът е цветен...,
ала леден дъжд разлива
цветовете му наоколо
Дърветата танцуват...нестинарки.
Вълните се преследват...настървено.
Смалявам се.
Духът ми се е спрял на кръстопът.
И го връхлита буря...
Тече пороят черен...,
боя от гарвановите пера,
вали...
направо върху хората
и върху моята душа.
Нощта е близо,
пристъпва като нимфа.
Нозете и са мокри, изранени...
А гарван избелял се спуска плавно...
да кацне върху лявото ми рамо.