автор: alisa

Толкова е трудно да го мразя,
че реших напук да го обичам.
В свободата е излишно празно.
Любовта понякога е ничия.
Любовта по детски е жестока.
(Аз я зная тази стара песен.)
Страх ли го е още от високото
оня, дето щяха да го бесят?
Страх ли го е корабът от сушата,
влюбват ли се риби в бреговете?
Ако сме се хванали за гушите,
кой ще разпнат в някой смешен петък?
Ако той реши, че ме разбира
как ще продължаваме нататък …
Всеки ден е повод за умиране,
а животът е обидно кратък…
Гарваните пеят тъжни песни,
докато си мислят нещо мръсно.
За въже във къща на обесен
се говори, ако ще възкръсва…
Трудно ми е.Исках да го мразя,
но реших напук да го обичам.
Нека му е! Господ да го пази!
Аз съм си. Почти е неприлично.