автор: miglena

От янтарена нестинарска жарава
брод би сплела белолика самодива,
ако отвъд чернограчещата бездна
в постеля от невен и трепетлика
нежновластен маг би я превърнал
в кротка миловидна мълния.

И биха прорязали с ласките си
маргаритени илици по шлейфа
на омагьосана в сърна принцеса,
ако виличените жълтурчени копчета
от наметалото на златовлас принц
биха разсекли вените на магията.

А силата на самодивската мълния
в жезъла вълшебен би се вселила.
Магът би обхождал села и планети
да добрува и лечителства сред
клетници несрети, а от бездните
биха разцъфвали лалета с криле...

... Но самодивата разлюбила мага,
на принца пристанала ... и янтарът
по земния свят е вкаменената горест
на нейните посестрими по небивалото ...