автор: nadya

Странниче,не спирай
на вратата ми!
Тук няма нищо да намериш
отдавна изпразнени
са делвите
по дъното им има
само полепнала утайка
пресечена от бягащия
ритъм на годините.

Странниче,не спирай
в самотата ми!
Остави ме
да съм само минало.
Завеса спуснах
в бъдещето бяла,
като призрачна мъгла
за теб да съм
невидима.

Странниче,не хвърляй
във нозете ми
искрици от
разпалени огньове.
Пожара скрипна
отдавна в душата ми
и в пепелта усмивките
са само минало.