автор: gumbert

(продължение на поемата - окончателен вариант. Извинявам се на читателите за смисловата грешка в превода на заглавието от първата част, изпратена вчера)
1

Ако свърша дните си под крилото на милата,
което е напълно възможно, щом месомелачките
се превръщат в разкош за малките нации -
след множество комбинации
Марс се премества по-близо до палмите;
а самият аз и муха не мога да убия
дори в апогея й, през юли -
с една дума, ако не умра от куршуми,
ако си умра в леглото, по пижама,
щото принадлежа към велика държава,

2

то след двайсет години, когато моят наследник,
като не успее да изкупи лавровия блясък,
ще може сам да си изкарва хляба, аз ще се осмеля
да напусна своето семейство - след
двадесет години, заобиколен от грижи,
по причина на безумието, ще отида пеша
до къщата с аптеката, ако ми стигнат силите,
за да взема единственото, което за теб и Русия
ще ми напомни. Макар и да е против правилата
да се връщаш за това, което оставил е друг.

3

В сферата на нравите ще видят в това прогрес.
След двадесет години ще дойда да си взема креслото,
на което ти седеше тогава пред мен
в деня, когато за Христовото тяло
привършваха мъките на разпятието -
в петия ден на Страстната седмица ти седеше, скръстила
ръце, като Бонапарт на Елба.
И на всички кръстовища се белееха върбите.
Ти постави ръце на зеленината на своята рокля,
Не рискувайки да ги разтвориш в обятия.


4

Тази поза, при цялата й благосклонност,
е най-красивата камея за живота ни.
И това съвсем не е неподвижност. Това е -
апотеозът на предмета в нас самите:
замяна на смирението с обикновен покой.
Тоест, нов вид християнство, и задължава
да го опазват и да стоят на стража
тези, които, вероятно, имат сили, дори
когато дойде Гавраил с тръбата,
да продължат със себе си живота!

5

Не е прието пророците да бъдат здрави.
Прорицателите повечето са сакати. С една дума,
не съм по-зрящ, отколкото Назоновия Калхас.
Затова да предсказваш е все едно, като да поднесеш
към забралото на шлема си кактус или лъвска паст.
Все едно, да изучаваш азбуката по Брайл.
Безнадеждно. Във всеки случай, предмети,
приличащи на теб, на този свят - колкото искаш.
Каквато е твоята жертва, такъв ще ти бъде и оракулът.

6

Вярвям, ти ще ми простиш този
насмешлив тон. Това е най-добрият метод
да спася силните чувства сред масата на
слабите. И пак е на мода гръцкият принцип на маската.
Понеже в наше време силните обречени са на гибел.
Докато племето на слабите плоди се и на дребно и на едро.
Така че днес ти приеми, като мой постскриптум към
теорията на Дарвин, толкова изтъркана,
тази нова истина на джунглата.

7

След двадесет години, защото по е лесно
да си спомниш това, което липсва, отколкото да
го заместиш с нещо друго под ръка;
Защото отсъствието на право е по-лошо,
отколкото твоето отсъствие, - като един нов Гогол,
ще мога да се нагледам, безспорно, до насита,
без да се оглеждам назад, без предишния страх, -
как вълшебният фенер на Христовата Пасха
съживява под звуците на водата от крана
облегалката на празното кресло, като платното на екрана.

8

В миналото ни е нашето величие. В бъдещето - нашата проза.
Тъй като от празното кресло няма повече полза,
отколкото от теб, седяща там по-тиха от Ла Гардия,
ръцете скръстила, както казах по-горе.
Впрочем, като цяло обятията в наши дни
са много по-малко от разперените ръце на разпятието.
Тъй че, в тази находка на куция певец
сега, през Страстната седмица на Шейсет и седма,
съзирам пред мен подобно на вето
върху подскоците към деветдесетте години на този век.

9

И ако не ме спаси онази птичка,
тоест, ако тя не снесе яйчицето
и в тоз лабиринт без Ариадна
(щото смъртта разполага с варианти,
които за да предвидиш също ти трябва доблест)
ще остана сам и, уви, ще се сдобия с холера,
или пък донос и изпращане в лагер,
и ако само не е лъжа, че Лазар бил
възкресен, тогава самият аз ще възкръсна.
И, знаеш ли, толкова по-бързо, колкото
успея да се приближа до креслото.

10

Впрочем, да бързаш глупаво е и греховно. Vale!
Тоест няма за къде да бързаш. Едва ли ще
изчезне голямото кресло.
Защото у нас на Изток всяка мебел служи
на три поколения подред.
Пожар и кражба аз изключвам.
По-страшното е да не го захвърлят в купчина
със други при почистване. И затова аз даже
съм готов да оставя знаци по него,
като изпиша на облегалката две гълъбчета.

11

Нека сега се носи, като пчелите в улеите,
по общите орбити на масите и столовете.
Клеймото не е позор, а основа на нова астрономия,
която, с шепот ще кажем, потвърждава армейско-лагерния опит:
заклеймените вещи са източник на непоклатими възгледи за
живота на мъртвите и на живите.
Тъй че въобще не ме интересува, как напомнят лицата,
на еднакви кресла с тъгата на Улис.

12

Аз не съм събирач на реликви. Помисли, ако
тази ми реч е малко дълга, че словата за креслото
са само повод да вникна в други сфери.
Защото от всяка велика вяра
остават, по правило, само едни мощи.
Тъй че можеш да съдиш за силата на любовта, щом
като вещите, до които ти се докосваш сега
превръщам - още докато си жива - в светини.
Виж: подобни нрави доказват не
величието на поета, а на неговата държава.

13

Руският орел, загубил своята корона,
сега прилича на врана.
И до неотдавна горделивият му писък, сега
превърна се във гъгнещо боботене.
Такава е старостта на орлите или - гласът на страстта,
превърнал се във следствие, ехо на властта.
И любовната песен не е много по-тиха.
Любовта е имперско чувство. Ти пък си
такава, че Русия, за нейно щастие,
не може да говори със теб иначе.

14

Стои креслото и попива топлия
въздух на стаята, и капка пада след капка
от крана. Скромно тиктака будилник под лампата.
Тихо се лее светлината по стените празни
И по цветята до прозореца, чиито сенки
стремят се да продължат зад стъклото стаята.
И всичко това съставя картината на този
миг - и в далечината и наблизо - както било е
преди нас. И както ще бъде после.

15

Лека нощ пожелавам ти, нека и аз не будувам.
Лека нощ на страната моя и за да си разчистим
личните сметки, пожелай ми от там, където,
посредством многото версти или пък просто чудо,
ти ще се превърнеш във пощенски адрес.
Шумят дърветата зад прозореца, и контурът
на покривите очертава границата на дните...
В неподвижното тяло понякога разумът
открива в ръката, както на печката клапата.
Бързо след тебе се носи перото.

16

Не ще те стигне!.. Защото ти си подобна на облак.
Тоест, облик женски, разбира се облик на
душа за мъжа. Не е ли така, моя Музо?
В това е причината за смъртта на съюза.
Защото душите са безплътни. Е, какво пък,
толкова по-далеко един от друг сме. Не ще те стигне!...
Протегни си ръката за сбогом. И на това ще се радвам.
Велика е нашата раздяла, защото завинаги се разделяме.
Замлъква цитрата. Завинаги не е дума, а направо си е цифра,
чиито нули, когато над нас поникне тревата,
ще закрият с лихва века и епохата.

1967