автор: peter_pan

анонимно

Не стой на гроба ми и не плачи.
Аз не съм там. Аз не спя.
Аз съм хилядите ветрове във бурен впряг.
Аз съм нежните искрици в блещукащ сняг.
Аз съм слънчевият лъч огрял узрялото зърно.
Аз съм есенният дъжд намокрил сухото сено.
Когато се събудиш в утринната тишина,
aз съм тази забързана припряност
на тихи птици издигащи се в кръгов полет.
Аз съм топлите звезди греещи в нощта.
Не стой на гроба ми и не плачи със тях;
aз не съм там, аз не умрях.

Do not stand at my grave and weep

Do not stand at my grave and weep
I am not there.I do not sleep.
I am a thousand winds that blow.
I am the diamond glints on snow.
I am the sunlight on ripened grain.
I am the gentle autumn rain.
When you awaken in the morning's hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circled flight.
I am the soft stars that shine at night.
Do not stand at my grave and cry;
I am not there,I did not die.

Забележка:  Авторът на текста ми е неизвестен.