автор: Blue_whale

''Желание - това е мойто име!''
Шекспир, 135 сонет

РЪКАТА ТИ Е ТОПЛА И МЕ ГАЛИ,
с целувка нежната ми гръд опали.
Притискам се към теб без свян, без срам.
Телата ни са нашият божествен храм,
във който няма нужда от молитва.
Душата ми към твоята политва
и сливаме се някъде в безкрая.
Пропадам в ада - ти ме водиш в рая.
От мойта нежност твойто мъжество
почерпва сили. Като на Рождество -
безкраен миг, безмълвна литургия,
изпълнена със тайнство и с магия.

В едно се сливат вик и стон.
А после се разделяме...