автор: roni_16_f_sf

Полунощ, звезди, светулки…
Две пламнали тела, невинно сгушили се в полумрака…
Пропита тишина, разнасяща любовните стенания…
Два ручея, преплитащи разгорещената кръв…
Приказка за дивното, желаното, опитоменото…
Любов така нежна, лека...като власинките на узрял пъпеш.
Срам? Грях?
Не,това не е животинщина!
Това е любов, но с чувства, с интелект..
Премерена наслада за двама, разтичаща се към безкрая…