автор: pip

Сега, две години след награждаването ми с Пулицър, реших да отговоря на въпроса на читателите откъде съм взел сюжета на наградената статия: наистина от Ирак!

...
Наистина бях ранен, макар и леко, но достатъчно да ме наврат мен - цивилния журналист, във временнен полеви хоспитал, където и научих цялата тази история.
Упойката, поставена при обработката на раната на китката ми още ме държеше, когато при мен дойдоха двама войници. Единият беше мургав по рождение или бе хванал пустинен загар - не можах да преценя. Около челото на голямата му глава се мъдреше чиста превръзка от мрежест бинт. "Казвам се Марио" - представи се той и посочвайки към войника до него, добави: "А това е Стенли, Стенли Рич". Стенли кимна с къдравата си, късо подстригана глава и с усмивка на съпричастност ме запита, оглеждайки с интерес репортерската ми техника:
- Що си тук, при нас? Да не си от разузнаването бе, човече?
- Не, не съм от никакво разузнаване. Репортер съм на "Старс
Нюз Рипорт". - Отговорих сериозно, но добавих шеговито: - На война, като на война - всеки си търси куршума!
- "Старс Нюз Рипорт" ли каза? Не съм чувал за такъв вестник.
А ти, Рич? - изкоментира Марио, без да се поддаде на шегата ми.
- И аз не съм чувал - бе категоричен Стенли. - А ти самият как се казваш?
- Хюбърт Уитман. Почти две години вече работя за този...
- Името ти нищо не ми говори! - Грубо ме прекъсна Марио.
- Нито на мен. - Побърза да добави неговият приятел.
- Е, какво да се прави! - Опитах се за звуча оптимистично. -
Надявам се някой ден да се прочуя с репортажите си от мястото на събитието, както се казва.
- Искаш ли това да стане по-рано, Хюб? Да се прославиш с някоя потресаваща история, а? - заговорнически ме запита Стенли Рич.
- Че кой млад журналист бяга от слава! - направих се на учуден философ, но ги разбих с тарикатски тон: - Ади, изплюйте камъчето, което ще ми донесе Пулицър, момчета!
Дойде ред двамата войници да се шашнат от моята досетливост.
- Как разбра, Хюб, че...
- Чакай, Марио, - прекъсна приятеля си Стенли, - това не е толкова важно, нали? - И се обърна към мен. - След два часа патрулът застъпва на нощно дежурство и ако им кихнеш достатъчно парички, ще се върнат с едно кашонче бърбън, който ще ти осигури световната слава, момче! Съгласен?
- Гаранция? - хич не бях шаран. - Ами ако ме изпързаляте с някаква история за танк-интелектуалец, говорещ пет езика, или за генерал-хуманист?
- Спокойно, момченце! - назидателният глас на Марио започна
здравата да ми лази по нервите. - Историята си я бива, да знаеш, но и ти ще трябва да си наостриш молива като за световно, нали?
И сега не мога да си обясня, как се реших тогава да им броя
парите си за нещо, с което рискувах по-скоро да стана пълен балък, отколкото първенец в нашата пишеща гилдия. Нито шесто чувство, нито усет за сензация, нито даже един гол интерес от рода "Какво ли ще стане по-нататък?" не ми се яви. Нямам обяснение за съгласието си да купя котка в чувал или как там се казваше, не помня.
През нощта бях събуден с разтърсване по рамото и шепот, лъхащ на алкохол: "Всичко е точно, приятел, пускай касетофона!". Двамата войници бяха седнали до леглото ми на сгъваеми походни столчета. С шише в ръка те започнаха да ми разправят, допълвайки се един друг, следната история на един войник с откъснат десен глезен, който лежеше през три кревата от мен и когото ми посочиха като сънародник на Марио: били родени в България и чат-пат се познавали. На една приятелска разпивка той им споделил своите перепетии.
Казваше се Бутан Бутанов. Кръстен бил на името на баща му Бутан Бутан от Бутан. Майка му - Бутанка, била бьлгарка от Бутанци. Още от бебе животът му не потръгнал - както казваше народа на родителя му "не се е родил с бутанки" (национална бутанска бебешка дреха, напомняща български ританки, само че приличащи на дядовите потури). Постоянно падал от креватчето, боледувал редовно от всички възможни и невъзможни бебешки болести. Един път дори без малко да хвърли топа след като налапал да пие бутанол - ракията от Бутан. Като по-голямо дете бил много кекав: бутнат ли го, все си чупел нещо: я заден крак, я нос, я някое ребро. Отгоре на това си падал малко тъп. Баща му Бутан Бутан все го бутал от клас на клас, докато не го набутал в университета на Илинойс. Да, така било, защото човекът разполагал с милиони бутани, вървящи 1 към 28$ по валутния курс на ЦББ, Централната Бутанска Банка. За да не бутаняса там, в Щатите, мамка му, баща му и по-малката му сестричка Бутаника се преселили от Бутанци, Горно Потуранци, направо в Илинойс.
На бала на първокурсниците нашия човек го сполита случка, заради която той вместо на банката в аудиторията, попада в 16-ти пехотен баталион на Трета сухопътна армия на САЩ с дислокация Багдад, Ирак. По стара университетска традиция на този бал се провежда конкурс за красота в три категории: най-готината пичка-първокурсница, най-готиният мъж и най-готината двойка. Титлата за двойката грабва един италианец, среден на ръст, добре развит физически и облечен в шикозен костюм Валентино в стил 30-те години, придружен от една "кукла Барби" в онези рокли с толкова изрязан гръб, че му се вижда деколтето на дупето. По време на танца, посветен на наградените конкурсанти, новоизлюпеният студент Бутанов се подхлъзва и падайки, се хваща за роклята на приятелката на италианеца, за да запази равновесие. Нежната материя на роклята не издържа грубото дърпане и момичето остава съвсем голо за обща изненада на околните. Девойката изпищява с все сила и с дланите си прикрива гениталиите, но хората най-близо до нея успяват да видят, че на мястото на пу..ката и се размятат съвсем мъжки атрибути. Музиката спира, танцуващите също. В направения кръг стои пребледнял Бутан, италианеца с премигващи очи и застаналият в поза защитник при пряк свободен удар - безбюстовият травестит. Секунда преди тълпата да изпадне в екзалтиран кикот, италианецът все пак идва на себе си и се хвърля върху младежа, провалил неговата гей-конспирация. Нашият човек успява да се отскубне и да побегне към изхода, където му препречват пътя двама здравеняци, бодигардовете на италианеца. Бутан се хвърля върху хлъзгавия под и за всеобщо учудване се плъзга навън между краката на горилите. Бързо се изправя и хуква да бяга покрай платното на булеварда. Стига до едно почти потеглило такси, скача в него и се отървава на косъм от бодигардовете, които без малко да го хванат пред таксиметровата кола.
Сутринта, направо от мотела, в който бе треперил цяла нощ, той отиде в комитета за новобранци и се записа за доброволец. С това свое решение, повлияно от снощната бутанинска случка, Бутан прекъсна обучението си и спешно замина на война, с което тотално наруши плановете на бутанската му баба Бутаница - крайно патриотично настроена бутанянка, да го ожени за Бутания, принцесата на Бутан, и да го набута на поста министър на агробутанското стопанство и лесобутанската промишленост, ако изобщо може да се говори за производството на бутаниери като за отрасъл от бутанясалата бутанска икономика. Като първа крачка в тази брачно-патриотична офанзива, по случай влизането му в университета и като награда за неговото ученолюбие баба му го покани на гости в Бутанг, столицата на Бутан, основана още от първия бутански император Бутанонг-Бутанонг от династията Бу-Ът-Ан. Тя се закле пред Бога да приложи всички усилия, та дори и най-долни дворцови интриги, за да успее да срещне внука си с Бутания, която отскоро бе почетен председател на Комитета за грижите над бутантите - деца, родени след третирането на бутанските гори с бутаналм, бутанския еквивалент на американския напалм, по време на всенародните бунтове на бутаните, водени от лидера на Бутаническата партия на Бутан Великия бутанист Бутанао-Джедун, срещу профашисткия бутанистски режим на управлявящата тогава Пембяна клика на узурпатора Бутанши.
Баба Бутаница вече сънуваше как още в първите минути на срещата между младите пламва любов от пръв оглед. Момчето избутанирва на Бутания пасаж от древна бутанска поема за щастлива бутаническа обич между бутаняк и бутанесса и за родените от нея дванайсет бутанянчета. Кралската дъщеря пък му отвръща с взаимност, избутанясвайки боса любовния национален танц на брачните права и задължения на младата бутанска булка.
Но не било писано на сънищата на бабата да се сбъднат. Уви!
Между пристигането в Багдад и настаняването му в хоспитала, пак го споходи една невероятна случка, фактологията на която установи същата комисия по награждаване, представила нашето момче за орден за заслуги пред Отечеството трета степен за косвено участие в спасяването на материална база и човешки ресурс. Фу! Как сухо бюрократично само звучи пълният текст!
Редник Бутан Бутанов от състава на патрулиращия наряд вървеше с тактичен ход из празните улици на крайните квартали на Багдад. Бе тихо. Изведнъж го засърбя някъде из служебното долно бельо. Той се посегна да се почеше и без да иска, произведе нецеленасочен изстрел според устава, но не и според теорията на оня вмирисан евреин Айнщайн. Куршумът, излетял от ствола на повереното му лично оръжие, улучи направо в сърцето и уби на място един иракски борец за независимост, скрит на покрива на една лавка за сушени сливи, който насочваше взривателната дейност на своя колега, скрит зад една бетонна ограда. Задоградният партизанин прецени мълчанието на своя сподвижник за сигнал за действие и задейства първия снаряд от веригата щателно подготвени диверсионни взривове. Адската машина избухна в краката на дежурния патрул и откъсна десния глезен на редник Бутанов. Откъснатата част от задния крайник на злощастния войник се издигна във въздуха, прелетя през оградата и с метала на подметката си счупи дистанционното управление в ръцете на диверсанта. Горкичкият борец за национално освобождение бе толкова шашнат от фаталния факт на провалилата се мисия, че не успя да избяга и бе пленен от останалите войници в патрула. Раненият войник бе доставен във временния хоспитал и сега чакаше наградата си с ужас от предстоящото си връщане у дома, където според него го дебнеше цялата илинойска мафия начело с бащата на неговия краткотраен колега-първокурсник Дъг Барбарини.
- Това е историята, Хюбърт, до този момент. - С надебелял от
алкохола език завърши разказа Стенли, а Марио го допълни:
- Ако искаш да разбереш плановете му за бъдещето, сутринта
сам го помоли за това. Само те съветвам, за да не ти откаже, да се обърнеш към него с такъв поздрав: "Хай, Бутанчо!". Така гальовно се обръща към него неговата майка, българката Бутанка, ако иска той да изпълни някоя молба.
- Нали запомни, Хюб - "Хай, Бу-тан-чо!"? - назидателно ме
запита Стенли, ставайки от столчето.
...
Следва