автор: StillYourPain

(29.09.2004)За тези, които знаят френски :
C`est bien la pire peine
De ne savoir pourquoi
Sans amour et sans haine
Mon coeur a tant de peine!

И този ден износих и захвърлих
и през дупките му гледаха звездите.
Не исках да се мъча да го кърпя,
че кръпките го правят тъй безличен.

Огньовете са сивкави и мрачни,
а кръвта ми - някак плашещо червена,
пулсираща във вените ми в здрача,
макар че съм безкрайно изтощена.

Пробягващите сенки ми говорят,
а аз прихващам тяхната прозрачност,
но още по-безплътен е затворът
на всичко, що извиках и изплаках.

Умиращата есен ражда песни
на голи клони, драскащи стъклата
и сподавените стонове се смесват
с шумящите въздишки на листата.

А някъде сред тежките завеси
сърцето ми се блъска във живота
и, с мъките на пулса ми замесен,
девственият златен ден започва.