В този
отчайващо неразумен свят.
В градове пренаселени.
В къщи с общ аромат на вечер.
Сред празни думи.
Сред пълни амбиции.
Сред съскащи часове
и секунди
Над главите.
Над дърветата.
Над миналото.
ме стопява
като нощ
като бонбон
като бебе
цъфтежа