автор: StillYourPain

Кой си ти?Къде си?И защо си?
И сам не знаеш.Само питаш.
Засипваш се неспирно със въпроси,
а в теб е тихо, тъй ужасно тихо.

През сеч и бури преминаваш
и бориш се с нетрепващо лице;
във този свят така изстрадал
остана сякаш без сърце.

Нима не плачеш вече нощем?
Нима не се усмихваш призори?
Таиш ли още в себе си въпроси?
Светът успя ли да те покори?

Непокорим оставаш ти, неразгадаем.
Бездънен като нощен небосвод.
Като любов болезнен и безкраен.
Безмилостен и страшен като гроб.

Роден си в мрак и в мрак живееш вечно,
а нощем все сънуваш светлина
и търсиш я по пътя безконечен
на странната ти призрачна тъга.

И търсиш, бягаш, гониш ветровете,
и взираш се в угаснали очи,
и носиш свойта болка във сърцето,
която тъй те мъчи и гори.

Безсънен бдиш над чуждите ни сънища.
Безкръвен си, а все за нас кървиш.
Бездушен взе душите ни изтръгнати.
Безмълвно ги положи в крясък див.

И взирам се в света и те откривам
във всеки малък признак на живот -
във пулса си, в сълзите си, във прилива
и отлива на вечната любов.

Тишината прегърни, седни и слушай
как ехото ти броди по света
и вдъхва в нас безброй човешки чувства
дордето не изгасне във прахта.

Във нас се влей, в душите ни избягай,
че страх ни е от мрак и самота,
и ако няма кой за нас да страда,
нещастни ще загинем на студа.

Забележка:  16.06.2003г. - появи се на бял свят уж като подарък за рожден ден, но после се оказа актуално в толкова други случаи и за толкова други хора, че който се е разпознал в това(познавам ли го или не), просто да ми каже едно "Хай" да знам, че съм била права.