Бях сам в тъмното. Сам с плъховете в моя дом.
Станах от креслото си и запалих няколко свещи. Преброих ги - бяха девет на брой. Отидох в библиотеката и потърсих един дебел том за обяснение на конструкцията на човешката душа и от какви елементи е съставена тя. Беше написана от един сериозен окултен изследовател на име Барон Тремоалие.
Намерих книгата и се върнах в креслото да я прочета. Моите интереси бяха насочени предимно към медицината и забранените науки.
Някой почука силно на вратата и прекъсна четенето ми. Отворих вратата, подготвен за неприятни изненади, и видях пред себе си един старец, плюещ кръв.
- Помогнете ми, докторе, - с мъка проговори старчето. - Раниха ме с нож в корема.
- За да Ви прегледам е нужно да заплатите още сега десет сребърни монети, иначе ще Ви оставя на произвола на съдбата. А тя, както знаем, не е никак благосклонна към нас, хората - студено казах аз.
- Зная как работите и ей в тази торбичка Ви нося парите. Пребройте ги.
Преброих. Парите бяха точно за един преглед при мен. Поканих го да влезе и да легне на леглото за болни. Той си махна горните дрехи и видях грозната рана близо до областта на косматия му корем.
- Ще сложа на раната един специален мехлем, който ще я предпази от замърсяване.
Взех от едно чекмедже едно стъклено шишенце със зелено съдържание.
- А за болката, докторе?
- За болката ще Ви дам четири хапчета, които ще я спрат.
Мина около час, докато се занимавах със старчето. Сложих му в чашата с вода един силно приспиващ прах и му го дадох да я изпие. След около 15 минути старецът заспа и аз се върнах да си дочета книгата.
Видях, че на отсрещния стол седи една фигура на едър мъж.
- Здравей, Лотар, - видях грозната му усмивка, скрита под качулката.
- Какво искаш, Версен?
- Аз ти давам, ако си забелязал! Аз не взимам.
- За какво си дошъл?
- Ааа, това ли те интересува?
- Да!
- Просто, за да видя своя приятел, на който преди време помогнах. Недей си мисли, че аз нещо искам от теб! Идвам да те проверявам, а сега те оставям, но преди това ще ти кажа да се пазиш. Много да се пазиш!
- Защо?
- Защото, моето момче, враговете ти набират мощ.
- За кои врагове говориш, Версен?
- Казвам ти засега само едно име. Отец Хорден. Излезе чрез своите връзки от затвора, в който ти го прати.
- Не се боя от него.
- Ще започнеш да се боиш след като разбереш с кого се е съюзил.
- С кого?
- Червеното братство. Те още жадуват кръвта ти.
Седнах на стола, силно загрижен за себе си.
- Надявам се, разбираш положението си. Не забравяй за мен. Никога не забравяй за мен!
Призракът изчезна.