Тъй дълго голотата неприкривали
намятат с трепет празнични дантели,
ухания в косите си закичват,
оглеждат се в небесно огледало.
Жених ли чакат с радост негримирана
да се завърне от земи далечни,
надеждата зелена дълго пазили
в самотни мразовити нощи.
А то, очакването, ги дълбае като капка,
бразди изрязва в гладката им хубост,
нашепва им за бъдещи раздели,
на времето спирала в тях чертае.
Предчувстват ли златистата си зрялост
или бленуват булчински премени -
нетърпеливи за гнезда на птици
дърветата в градината се будят.