автор: trite_gaidi

Откак ми е, мила мале,
месечина пълна,
оттогава , мила мале,
одя като болна.

В пазвите ми, мила мале,
жар гори от лани,
ша исъхна , ша увехна,
кат асми - небрани.

Снощи вечер, мила мале,
нещо ми притропа,
дъл не беше пусто пиле
в двори да ми лопа.

И излезнах, мила мале,
още по терлици,
нищо вънка се не види,
в пустити тъмници.

Свещ запалих, мила мале,
фустити надигнах,
и навънка кат излязох,
зинах, зер ни викнах.

Не ми било из тъмница
млад пител на двора,
най ми било лудо младо,
скочило стобора.

Викам да го фана, мале,
в къщи да го дръпна,
силити му да изпия
докато изтръпни.

Па тогаз да са усмихна,
коси да развържа,
на орото да са фана,
снага да разкърша.

Да завидят, мила мале,
мОмите из село,
да са чудят, да са маят,
на кого й пителя.