автор: miglena

////////////////////////////*
                 *
                  *
                  *
                  *
              В хрилете
           на междувремието,
      увиснало на пъпната ти корда
       свистят акорди от сонатина,
         неръкотворно изписана
          по звездолинието на
            твоята орисия.
              Прибоят
                на
          отмереното време
        тактува в пулсов ритъм.
       Безвремието вае в паузите
  силуети от въздишки на морска пяна.
 Със надвременно розовобисерни слова
разнежена раковина нашепва легенди как
 хора композират отвъдвременни сонати
   по линиите на божествените длани.
      ... И вълшебнозвезден прашец
        се посипвал, когато от
         доволство боговете
          ръкопляскали ...
        А междувременно
            ти какво
               л
               о
               в
               и
               ш
               ?

     На слука във Времелова!