…И какво като няма да сме приятели?
Цели 14 години се лъжем, че не се обичаме и сега времето от две водки ни развърза езиците.
Ега'ти и живота!
Един брак и една раздяла време. Сега е моментът да се вземем. Сега…
И ВСИЧКО ОТНОВО - НА ПЪРВАТА ВОДКА.
Когато с видяхме, ти беше с приятеля си,
аз с някакво измислено гадже.
Измислих си го, за да не изглеждам смешна.
Цял живот така и не обикнах никого. Ти беше резервния вариант.
Там някъде, в запушените от съзнанието ми пространства. Като тамагочи, което в момента няма батерии. Но ако му сложа пак ще го храня и ще се грижа за него.
Аз не пожелах нито веднъж да знам защо толкова години продължи да бъдеш втората ми половина.
Не пожелах да те поканя на сватбата си - явно сама не съм вярвала,че е за цял живот. Просто депо за изчакване.
И ВСИЧКО ПОСЛЕ СЛЕД ВТОРАТА ВОДКА.
Мисля после да ида да купя скъпи батерии - дават им гаранция за цял живот…
Много те обичам….
Тя седеше сама на масата и пиеше третата водка.