Просто е !
Седя си в къщи и поради недостиг на занимания се опитвам да хипнотизирам белия , празен лист . Безделието е мощна и градивна сила , която поради прекомерния мързел на тялото изисква от ума да се развива или както в моя случай да блуждае ... И понеже разсъждавам над много тежки житейски теми , реших да ги спретна в мой си стил , та да ми стане по - широко около врата ...
Много обичам да пътувам ... Ама много ! Сигурно в жилите ми тече кръвта на някой праотец номад . Това миграцията за нищо я нямам . И въобще не ме притесняват корените ... Нали животът всъщност е едно пътуване . Всеки поема нанякъде след първата глъдка въздух на този свят . Е някои поемат по магистрала . Дълга , права , равна ... Просто настъват газта до дупка и оставят вятъра да се на се надбягва с тях . Нещастните насекоми , които срещат по пътя си се размазват на предното стъкло , като досаден буклук. Пускат чистачките и продължават шеметния си бяг към финала .
В другия случай пътят е някак си по - второкласен . Опасни виражи , от време на време по някоя дупка , ограничение в скоростта и т.н. Но в никакъв случай не води до неприятни сътресения . Най - много фиш за превишена скорост от органите на властта ...
Моят път обаче прилича на козя пътечка ... Като започна да се катеря и все се намира по някой храст с остри бодли , който да ми издере краката . Или пък крайъгълен камък , който да ме препъне и да овалям муцуна в прахта . Най - ме е страх обаче от змиите скрити в тревата . Всеки път затаявам дъх и вперила поглед в земята внимателно правя стъпка след стъпка , да не би в момент на разконцентрация да налетя върху отровната твар . После ще стане еднаааааааааа... Колкото и да я смуча тази отрова от кръвта все ще остане някоя малка мулекула , която да ме разяжда от вътре месеци наред . Знам си аз , за това внимавам .
Много същества съм срещала по пътя си ... Митични , приказни , герои ... Даже музи от време на време . Много ми се искаше да се запозная с музата на песента и танца , ама тя все ме заобикаля ... Пък аз все я преследвам и се опитвам да я впечатля със самоизявите си . Ама тя все ми се хили злорадо . Надари ме с глас на издъхваща жаба , а в краката като спънат кон , така че вече и като хората не мога да вървя ... Все се претрепвам някъде . Голяма кучка е да знаете . Виж Ерато е по - благосклонна . Когато е в настроение , тихо пърха с криле покрай рамото ми и ми шепне вълшебни думи , които да напиша . На това май му се казва плагиатство , ама кой ли ще ми повярва , че си говоря с муза ?
Най често се срещам с Амур . Този пакостник постоянно ме замерва със стрелите си .Аз явно съм му любимата жертва . Последния път едва оцелях ... Много е болезнено . Предлага ми какви ли не изкушения по пътя . Гаден майтапчия . Влязъл е в партия с Горгона и след всяка среща , след всеки поглед ставам все по голям и твърд камък ...
Гледам го края на моя път .... А той скрит в облаци . Там в сивото мълчание на върха . Знам , че ще ми е много студено ... В края ... Смразяващо даже. Ама драпам към върха . А как обичам топлината ! Дори да я виждам в погледа на любимо същество . Храстите пак раздират дрехите ми . Оставят ситни червени капчици кръв по разпуканата плът . Не обръщам внимание , много . Както се казва не си го слагам , че инъче ще спра . А съм любопитна . Чела съм за други върхове . Моят може пък да е Нирвана ! Не знам . Продължавам да вървя .
Пътуването е по важно от крайната цел . То носи познанието. То съдържа емоцията на очакването . А човека все очаква хубави неща . Даже тези , които се пишат големи песимисти , тайно се надяват на магистрала , която да се ширне от веднъж пред тях . И не ги съжалявайте , те наистина вярват , иначе просто ще спрат насред път .
И аз вярвам , за това дерзая ... Ама се надявам на дълъг и изпълнен с приключения път .