Аз знам, че в теб кръвта горчива пазиш
на малките си и пораснали деца
и дъжд солено-тъжен те е газил
на роби и юнаци в твоята земя.
Родила в мен велики чувства,
създала си ме, дала си ми сили
животът да превърна във изкуство,
където болки и рани като теб да крия.
Познала Ботев, Вазов, слушала за Левски -
споделяха ми жарки, за теб, слова -
изживявах мисиите им, толкова тежки,
а пазеше ме ти, с на ангел гласа.
Не знаех всъщност колко много тача
силните ти, мои, брегове
и ветрения порив на планината,
свободата в твоето небе.
Като богиня в сърцето ми вече заставаш,
молбата ми тиха навяро ще слушаш.
Сълзите ми плътта ти пак ще изгарят
...................................
И на кръст ръцете ми в теб ще се сгушат.