автор: Mojsei

1. На Osi4kata


Искаш с него да танцуваш

Мислите ти подлудява
идеален мъж -
искаш с него да танцуваш:
влюбено веднъж.

Имаш самочувствие русокосо -
хубава жена
и характер на приятел:
каниш и протягаш лявата ръка.

Той галантно те прегръща,
кръста лекичко притиска -
рязко ритъма обръща
и с очи те иска...

Първи стъпки, поглед мил -
танца почвате гальовно:
радост всеки е отпил,
продължавате решително - любовно.

Ти обгръщаш го с ръце,
той в ритъм влиза -
носите се в едно сърце,
а прегръдката надолу слиза.

Вече сте единно тяло,
изградено от забрава
и това любовно цяло
е в прегръдка здрава.

Ето и акорд последен -
миг върховен на отдаване,
но е той и леден:
цялостта е на разпадане.



Търся в нощта светлина

Ето, изгрява Луната -
в двора дочува се шум:
силно притискам вратата
с пламнал в главата си ум.

Тебе отново будувам,
огън в гърдите гори:
искам сега да лудувам -
силно, до болка дори.

Търся в нощта светлина -
чувствам, че нещо съм длъжна
и напира в мен добрина,
а защо ли отново съм тъжна?

Гърлото, сякаш клещи,
с някаква ярост го стискат,
а готово е то да крещи -
сетивата го искат.

Леко потропвам с краче -
милият още го няма:
торта за него - голямо парче
и любов - всеотдайна и няма.

Той ще си дойде обратно,
трепета ще разбере
и в гнездото ни златно
ще просветне тъжовно небе.

Мракът - опасен нахал,
сякаш ми маха с крила
и разбира, че в този си хал
вече и аз съм била.


2. На Lady Dy

Казвам ти, че те обичам

Казвам ти, че те обичам -
родна, горда планина:
в твойта хубост аз се вричам
с човешка топлина.


3. На Midnigh_witch

Твоите чувства

Твоите чувства,
с джобове обкичени,
са с очила за нощно виждане,
защото обичаш да ги пердашиш,
докато порозовеят
и се разтекат през елиците,
обримчени със скромни мисли.

Тези твои чувства,
закопчани с кламери,
са предали функциите си
на джобовете,
които са влюбени
в миглите ти,
обичащи да казват:"Обичам те!"