автор: bROkO

Понякога се чуствам..
странно.
Понякога сърцето ме боли.
Понякога студът тъй силно
ме пронизва.
Понякога. Когато нищо не върви.
Понякога, когато се събудя в утринта студена
и погледът ми плъзне се по хоризонта -
чист и бял,
понякога тогава пак неволно те припомням
и ти оставаш в мен.
Понякога за малко пак се чуствам
цял.

Понякога, когато уж неволно се порежа,
когато се обагри във червена
кръв
ръката ми. Когато ме боли.
Понякога тогава ти изникваш пред очите ми.
И раната понякога тогава
уж
не спира да кърви.

Понякога, когато седна да те пиша,
понякога, когато гледаш ме от
празния ми, тъжен лист,
понякога тогава не издържам.
Погледът ти ме убива.
Понякога обаче, след това се раждам
чист.