автор: meiia

Поляната ни е сукно на вещица
с втъкани в него бели маргарити.
Ръцете ти, забързани към нещо си,
забравиха страха ми да попитат
дали готов е да се усмири и стихне
или все още плахо наблюдава
и пише стиховете си,не, стих не,
а пише с думи своето отдаване.
Ще му спестиш магията си бяла
или ще тръпне в дланите ти птиче.
На сутринта ще се събуди оцеляло
незнаейки,че вече те обича.