автор: yd

Седиш си
огрян от вчерашно слънце
и се усмихваш.
Очите ти гледат към слънцето,
а безчувствените дървета
са като фон зад гърба ти
и параван пред небето.

Не те познавах тогава.

Позирах в други картини,
пред други дървета
с оназ тънка усмивка
не визираща никого
до сега.

А сега те ревнувам
(... заради твоите снимки,
запечатали
преди да узная, че съществуваш)
от отразеното слънце в очите ти
и контраста на сянката зад гърба ти.