- Носиш ли ми черния кръст на "Св. Птолемер - Убиеца"? - попита ме откаченият философ Мирд.
- Да, убих доста хора, за да се сдобия с него - отвърнах аз.
- Ти си просто един селяндур, който не се бои да убива - усмихна се накриво философът. - За да си опростиш греховете пред Бога, създаден от нас, трябва да целунеш кръста.
- И само за това ли служи този кръст?
- Ти си бил по-голям глупак от този, за който те смятах. Ха-ха! - Кръста служи за отваряне на врата към Мъртвешките полета. Пише го в ръкописите на кървавия слуга.
- И какви са тези мъртвешки полета?
- Това е място на върховна мъдрост. От там се получават знания. Това място е свърталище на Злото. А аз изследвам Злото. То ми е необходимо.
- Кога ще отворите тази врата?
- Още тази вечер, Болз. Ти ще дойдеш с мене. Нали те научих да медитираш и напускаш своето тяло?!
- Добре - съгласих се аз.
Беше 11 часът преди полунощ и ние бяхме седнали на мръсния под в мазето на аптеката на Мирд. Кръстът беше пред мен. Концентрирах се в образа му, затворил очи, и след половин час усетих, че напускам тялото си. Излязох от обвивката и видях, че Мирд беше направил същото. Той се надвеси над кръста и от ръцете му започна да излиза струя синя светлина. Духовното тяло на кръста започна да променя формата си. Получи се огромен черен триъгълник. Ние влязохме в портала и попаднахме в безумни чудовищни вселени, изпълнени с демонично познание.