автор: Izvor

(... или "Горният" и "Долният" образ на Любовта...)

... След
Рай и Ад,
БогоЧовешки слят
от половини в карта
(поп спатия?...)
пея
простотто,
двуделно цяло
на ТВОЙТА карта
(Дама... - Свят
над всички
четири
бои!...),
НебесноЗемно
бликаща
с очи
от изворни тъми
и светлини,
споени
в поглед-Лъч
от дни
и нощи без Предел
и Време...,
... река от слаба Мощ...
... и Път,
от мъртва цел -
- в ображдащ
вик-Поема!...

... Там
отгоре,
за Вечност
в звездната Любов
и Мъдрост всечена...,
Душата ми,
нетърсеща от Бог
заплата
и ответно
ехо...,
на Бог в Душата ти
безсмъртно,
беззаветно вречена,
налива
в златен клас
зърно-заряд
за динамитния,
сакрален Химн-Екстаз... -
- от стих пожертван
пролетен снаряд
на идния ти
... и извечен
Полет...

... Отдолу
огладнялото ми,
смъртно тяло,
в джунглата от страсти
апетитна,
земна и примамлива
те "пипва"...
... и задъхано подхваща
канибалския си
пир...:
... Започвам
двупосочно
от косите...
и обувките
с изящни токчета,
като копитца
на сърничка...
... Впивам
устните си
в твоите...
... Езика ти
опичам бавно
в жаравата
на моя...
... Изпивам
през устата ти
засрамените бузи
и ушенца...,
очите - вино жежко
и прекрасното
лице...
... Набързо "схрусквам"
беззащитните
ръце...
... Разцъфналите пъпки
на гърдите
жадно всмуквам...
... За глезена "докопвам"
игривото ти,
пърхащо краче...
... Опитвам пръстчетата...
и затегнал хватката,
със пръсти опитни
на похотлив готвач
опипвам
сочната си
"плячка"...
... Обелвам сластно
паяжинния ажур
на влюбените в кожата
чорапи...
... и след миг,
във хищния капан
на зъбите ми
се топят,
като масло безсилни,
най-крехките,
най-нежните "усои"
на бедрата ти...
... Обхванал плътно
трепетното,
тънко кръстче... -
- да не бяга...,
пълзя захласнат
под ефирните поли...
... Опънал до последно
пеещите струни
на копринените
слипове,
в омая съзерцавам
съблазнителните
гънки...
... Облизвам устни
във предчуствие
за грабващия вкус
на дъхавите слабини...
и прелестните мекоти
на разполвения от зрелост,
сладостно разголен
и потръпващ,
през примките
на ноктите ми
мамещо разлял се
плод...

... И след като,
запазил пулса на Живота ти,
безкръвно, в грях-несвяст
съм те погълнал...,
скъпернически сбирам
всеки залък-клетка
... и те създавам нова,
още по-пленителна...
... и покорява ме
брегът ти похитителен,
след ревнали цунами
в земната си власт...
... И с ревност предана
стремително прониквам (едновременно!...)
до дъното на всички твои
пещери и урви шеметни,
люлеещ ги в нестихващ,
ураганен земетръс...,
... докато
в шепот се превърне
лумналият зов
на тътен,
страст
и хъз...
... и падна мъртъв
сред финалните акорди
на гласа ти...
... И възкръсна,
слял се кротко
с полъха усмихнат
на съня ти... - там,
в небесното
"Отгоре..."

... Опитвам се
да умножа
"Отгоре" по "Отдолу",
"произвеждайки"
на дробните ни карти
полюсните множители
в Изгревно,
Класическо
Едно...

... Потъвайки
в море от цифри,
моля се да разбера
какво върху какво
съм?!...

... За щастие
е все едно какво... -
- "Отгоре" и "Отдолу"
Майка-Нула
си!!!...

... И умножен
по тебе
сливам се
с Огромното,
Безкрайно,
Безначално

ЕСТЕСТВО...