автор: sradev

вчера

Стърчи ръка.

Това е знак за беда.
Подхващам леко - не е шега
от дупката да вадя за ръка,
че кожата може да одера.

Това е приятелска ръка.
- Какво те бутна тук сега?
- Слизах, слизах от върха.
- От там се слиза с тъга.

Рано и е още да влиза в дупката. Рана е върха. Всякакви ветрове гостуват там. Да се завърне у дома. Но е с ударена глава. С полунапълнени мечти. Не, не е това. Днес е денят на злата съдба.

Върхът е глътка свобода.
Но той е сух, без вода.
По него лесно се стича тя.
Една скала.
Сълзите текат по тази скала.
От ветрове носени.
Ще минат през земя.
Очистени са изворна вода.


Засърбя ме гърба. Да не би да са ме полазили Шикългруберки? Или папатаци? Вампири? Невъзможно! Тук вампирите са на почивка, не са на работа.

Кво си мислиш, че вампирите не са на служба? Охо, и те събират години за пенсия. А условията сурови - 100 000 години трудов стаж и никаква светена вода не се брои за болнични! А в дупката те са по-благи и от калинки. Каталясали - през цялото време спят.

Та хипотезата за вампирите я отхвърлихме като несъстоятелна. Изследвам с пръсти гърба - раната хванала коричка. Заздравява, та за това сърби. Ами да! Ама че съм разсеян! Та нали преди да влезна в дупката се изкъпах предварително за 40 дена напред. И съдрах и онази кожа, която днес щеше и така да е умряла. И сега новата бута коричката и сърби. Тая рецепта един дерматолог ме научи - изстъргваш кожата предварително и после и да искаш не можеш да се изкъпеш. Много ефикасна. А за пети я употребяват балерините.

200405
Сладар