автор: somebody

Денят е приказно зелен.
Изглежда мъничко смутен.
Подавам му една ръка,
със мене ще го поведа.

Ще го разходя из града,
ще го представя на смеха,
ще се почерпим със мечти,
ще се заплеснем в красоти.

Аз тичам, гони ме денят,
настига ни хлапакът смях
и става страшна веселба-
зелена, цъфнала, добра.

Ще поядеме сладолед,
ще размениме стих, куплет,
във слънце ще се потопим,
до вечерта, когато ще поспим.