Когато ме поискаш, ще е късно.
Години земно време пропилях,
години време… Точно теб ли търсих?
През студ и адска жега оцелях.
Когато ме поискаш, ще е празно
отвътре ми. А може би отвън
с усмивка на въпрос ще отговарям,
дори ако преглъщам лепкав трън.
Когато ме поискаш, ще съм друга -
каквато ме извайваш ден след ден.
Не ти ли се понравя нова утре -
без смисъл ще е да си разгневен.
Когато ме поискаш, ще ме няма
и даже да съм цялата до теб.
Познатата ти аз - солена пяна
стопена в пясък… аромат сушен.