автор: shiderov

В памет на шуменската бохема

Бяха седнали да се черпят заедно за първи път, не че не са сядали поотделно, или че не са се черпали, просто тримата сядаха за първи път заедно. Един "голям поет и обесник, разминал се със славата", един "антипоет", на когото поетът беше "забранил да пише и да грози поезията", и един чирак, надарен разказвач, с ударение на чирак, за когото "поета-обесник" прорукува бедност и вечно чирачество
Бяха сами в почти празната кръчма "Клуб на актьора", където актьори, писатели, поети и обесници бохемстваха, доколкото им позволяваха прокъсаните джобове, и лимита отпуснат от половинките, за бракуваните първо и второ направление. Големия поет оправда славата си на развейпрах и почерпи "антипоета" със 100 грама преславска гроздова ракия, въпреки че последния поиска 50 грама, почерпи и увесилия нос чирак разказвач със чаша кафе, той от два дни беше отказал алкохола.
Отначало мълчаха и се гледаха изпитателно, после се разприказваха. "Поета обесник" и "антипоета" си заразменяха пиперливи остроумия по повод "антипоезията" на "антипоета", чиято "антипоезия", според "поета-обесник", беше със забележителни белетристични качества. В това време чирака разказвач си гризеше ноктите от злоба, че не може да се включи в забавата, защото колкото пъти и да опита, и "поета-обесник", и "антипоета" в един глас му викваха, "ти да мълчиш". И чирака млъкваше, и слушаше стилните определения за поезията на "антипоета", мненията им за поезията на други велики и не дотам велики поети, - живи и мъртви. После и тримата казваха, "Бог да прости", и капваха по капка на пода - две ракиени капки и капка кафе, достойно приношение за поети и бохеми. Направиха локва, ракиено - кафяна локва, същата като онова море, което навремето беше обесено от един талантлив поет, също разминал се със славата. Общо взето такава е съдбата на почти всички велики пък и не дотам велики поети, да се разминават със славата и да бесят ракиено - кафените морета, да бесят душите си в четиристишия и други архитектурни построения на поезията, търсеща поредното ракиено - кафяно море. Тук антипоетът направи грешка, помоли поета-обесник да почерпи още една ракия. Поетът обесник затвърди славата си на голям обесник и отказа. Разговора продължи, но вече нямаше с какво да принасят на Боговете, поетите и бохемите, нямаше и с какво да бесят душата си, ето защо и тримата със съжаление гледаха локвата на пода - ракиенокафеното море, което бяха обесили, искаше им се то да не еразлято и принесено в памет на Боговете и великите пък и в памет на не дотам великите поети. Но връщане назад няма. Просто морето беше мъртво, те го бяха обесили. И бесилката беше душата им.
Разделиха се тогава и си тръгнаха, поетът обесник разминал се със славата, с наведена глава и тежки размисли къде ли е сбъркал и къде точно се е разминал със славата? Антипоета с изтерзана от отказаната ракия душа, готов отново да обеси морето. И чирака разказвач, потриващ ръце, беше бесил днес за първи път морето, а и си беше обещал да го разкаже, как всъщност се беси море.


Красен Шидеров