автор: kokokamila

Едно дете открива изгубената си топка в градината, сред бушуващи треволяци и заслужен възторг, след което
продължава играта си с този уред с планетарна форма - подобно малък бог, който се забавлява. (Вероятно има области, където нещата се развиват скоротечно, и други, където лицето на търпението дълго изнемогва, докато се вкамени до идол.)
Херодот описва един иседонски обичай, на пръв поглед жесток: "От главата на мъртвия махат космите, почистват я, позлатяват я и след това я използват като свещен образ, извършвайки всяка година големи жертвоприношения; синът отдавал по този начин почести на баща си, точно както елините при честване на годишнина от смъртта…" Изглежда сферичната форма на тази част от тялото предпоставя превъзмогване на отвращението, когато езическото примирение със съдбата се нуждае от символ, който да отрича себе си. За да бъде страданието поносимо.
Колкото повече остарява човек, толкова по-зачестява играта с овални предмети. Пръстите унесено и нежно опипват зърното на броеницата, целуват децата по челото, придържайки главите им в шепи, държат на дребните монети, а докато разговарят по телефона, свободната ръка чертае разсеяно окръжности.
Хора, които не биха могли да произнесат молитва, по-често свиват ръцете си в юмруци. Хора, които търсят точната дума - също. Побягвайки от преследвача си, жертвата тича по права линия, която е всъщност част от една гигантска окръжност, така че ако бяга достатъчно дълго и бързо, в един момент ще се окаже зад гърба на своя преследвач.
На пръв поглед две несъвместимости като мода и физика имат толкова общо - въртеливото движение на телата около някаква ос - движение, което модата използва, а физиката изследва.
Ами буквата "о", която в толкова много езици се изписва яйцевидно и обикновено означава едно и също нещо. Ами завръщането на Одисей. Кладенците в пустинята. Дъждовните капки. Сизифовият камък. Водовъртежите. Слънцето и чадърите. Куполите. Прегръдките. Детските балончета. Точката в края на всяко изречение...