- Само не ми приказвай дълго, защото ще ми прилошее! - думите й се забиват като острие на нож в сърцето ми.
Но вместо да се намръщя аз се усмихвам, както правя обикновено, когато ме заболи. Влакът набира скорост и от равномерното му тракане раната в душата ми завяхва. Поглеждам приятелката си и скришом си мисля колко е уникално, че сме заедно.
Най-сетне пристигаме. Решаваме първо да потърсим хотел, пък после ще видим.
Лежим една срещу друга в приветливата стаичка, а аз гледам пръстите на краката й. Тя ги мърда напред- назад, докато ми разказва случки от детството си. Схващам, че това е нейният знак, че се чувства добре.
Вечерта оставяме ключа на рецепцията и отиваме на ресторант.
И там научавам, че след около месец тя заминава за Африка. Сякаш я губя - I'm losing you…звучи в ушите ми. Задавам глупавите си въпроси и нито веднъж истинския: Ще те видя ли отново?
Ах, как ще ми липсваш! Колко са омразни тези моменти на раздяла! Тогава разбираш, че си се привързал и те боли. По дяволите, питам себе си, какво ще правя? И сякаш шутирам с все сила в собственото си сърце. Го-о-о-о-л! Тя ще ми липсва, това е сигурно! Нейният начин да ме слуша! Ето, хваща ме под ръка, наглася крачката си в ритъм с моята, сгушва се в мен и слуша. Имам чувството, че попива думите ми. Понякога сме вървели така с часове! Веднъж се разхождахме в един проливен дъжд. Тя ме слуша, сгушена под чадъра. Изведнъж лицето ми се изкривява от болка. Тя пита:
- Какво ти е?
- Имам нови обувки и едната направо ми отрязва крака.
- Събуй я и я хвърли в онази локва! Хайде, продължавай да разказваш!
Всяка раздяла е вид смърт. Бях разбита при новината за Африка. Но в същото време третото ми око долавяше шаманската сила на нейното решение. Приятелката ми осъществяваше детската си мечта...
Само да не изпитвах това тъпо чувство на застой в живота си. Чаках с такъв копнеж мейлите й! Безкрайно и тягостно чакане. И когато получих първото й писмо, то ме удари като гръм! Африканската действителност беше чудата. Нима има друго място на света, където някой закъснява за среща с два дни? Или светкавица изкарва от строя интернет-връзката за месеци? Или присъстваш на ритуален танц, по време на който майките учат дъщерите си на любовно изкуство? Приятелката ми се променяше... Сякаш накой бавно теглеше гранична бразда между нас. Няма по-идиотска ситуация на света от тази. Приятелят ти е далеч, а ти го губиш...
Измина много време откакто отношенията ни се прекъснаха. Изтече много вода. Отчасти и заради моята гордост пощата ми беше пуста. Опустяла бе и душата ми. И тогава добрата Вселена разбра по-добре от мен и мъдро реши една вечер да сложи в пощенската ми кутия картичка ...от нея.
На Дани