автор: zoom_fiRe

Сивите облаци, покриващи небето над свършилия свят , се поотместиха и показаха оцеляло слънце. Това беше Началото след Края.Не беше кой знае какво начало, тъй като никой не беше оживял, за да му се порадва.И така, Началото се поогледа наоколо и после се почна…

Участват още:

Лалета
Един спасен гълъб
Нови кецове с шарени връзки
Двама негови двойника

Днес птиците не пеят, и да пеят, не им обръщам внимание. Очевидно е пролет, макар новопоникналите листа по дърветата да имат жълторезедав оттенък, като да е късна есен. Говорейки за птици и за есен, имам нов гълъб, който баща ми спаси от котките. Донесе го вкъщи и той от няколко дни живее на балкона. Кръстих го Есен, защото е толкова глупав, че изобщо не възрази. Есен наистина е един невероятно скучен гълъб. Дори не се наемам да ви опиша колко е тъп.
Затова го използвам единствено като тема на разговор с хора, на които не се сещам какво друго да кажа.Почвам от "Здрасти, какво правиш?" , човекът ми казва там каквото реши, настъпва неловка пауза, която може да бъде запълнена от "Беше ли на лекцията по социална?" или "Къде ходихте снощи?".И тъй като съм безкрайно уморена от тези теми, натискам спусъка в ума си и почвам епоса с гълъба.Днес го разказах на петима.И странно, всеки следващ път ми става все по-весела тази история с моя гълъб Есен, дори се смея на смешните места повече от слушателя.
Наистина забавна случка, как само го спасихме и го кръстихме Есен, и колко е глупав всъщност…
Открай време имам голям проблем с темите.Най-неприятното на разговорите е, че те съвсем не могат да минат без тема.Докато измисля такава, дето да е социално приемлива, необвързваща и при това забавна, човекът срещу мен вече е казал социално приемливото "Чао, ще се видим".и не ми остава нищо друго, освен да потвърдя "Да, със сигурност, само не в неделя".Когато съвсем се слисам, почвам да дрънкам невероятни глупости , за да поддържам връзка.
Една такава тема беше тази за лалетата ,която рецитирахме вчера с най-прекрасния човек на земята.Той умря със свършването на света, снощи, 23 и нещо пм.
Аз:- Кажи ми нещо. Той:-Какво да ти кажа? - Не зная, каквото искаш. - Добре , кажи едно число -Ами…34. - 34,значи 13, това прави…лале. -Лале? -Лале, да.
Това бяха последните му думи.
После Земята се спука от гърба до основата, лилави цунами заляха Африка, а китовете се изсипаха в атмосферата.Голяма комета мълчаливо се беше забила в Аляска, успяла беше да се направи Invisible за радарите, и вицепрезидентът на Украйна си подаде оставката.
Днес, за да не виждам погрома наоколо, си обух новите кецове. Те имат шарени връзки, които мога да разглеждам, докато вървя сред руините. Връзките и прошнурованата тема за гълъба са моята кислородна тръбична в анаеробната среда.
И защо, питам двойниците, трябваше да свършва тоя свят? Двойниците му са мълчаливи , с тях не е нужно да си меря думите.Те изобщо не му приличат, единият е череп , направен от глина, а другият не съществува.Защо трябваше да свършва скапаният свят?
-Защо ли?- хили се глиненият череп, уж на интересната история с гълъба.(Смешна история, почти забавна)
-Ами той можеше да е жив сега, ясно ли ти е!Само да можех още веднъж да забия топъл клюн в лилавия му врат!
Най-забавното беше, че когато се прибрах вкъщи, майка ми беше сложила лалета в стаята ми.Стъблата им миришеха на метеорити.