автор: 6arka

Броя дните на твоите приливи и отливи, радвам се на всяка дума,
разхождам се с теб по Варненските улици,
мечтая.
Лошото време е време за себе си, с мислите си не се усещаш самичка и винаги има с кого да си кажеш нещо, когато се храниш в компанията на някоя интересна книга. За един художник това е естествено поведение. Той е ловец на: мигове, багри и типажи. В меланхоличните дни морето е интересен обект за наблюдение, а с него мокрият пясък от дъжда, стъпките оставени от нас по него, притихналите самотни плажове, просещите гларуси.

Спомних си в Несебър веднъж в такъв ден след като един възрастен рибар ми беше подарил един чувал с токущо уловени миди, как храних гларусите от петия етаж на блока, в който пребивавах. Хвърлях сварените миди на горе, а птиците нагаждаха своята треактория с треакторията на мекотелите. Какво му трябва на човек, половин кило миди, една бутилка бяло вино и компания за сладки приказки. Ако последната липсва и гларусите са добра компания, но тогава бях взел със себе си "Цитаделата" на Екзюпери и бързо се върнах към четенето.