Летни треви -
останки от имперските мечти
на велики войници.
Гърнето се пропуква-
лежа буден
в ледената нощ.
Светкавица -
вик на чапла
пронизва тишината.
Пътят на болестта -
над пресъхнали полета
бродят сънища.
Жив изяден от
въшки и бълхи - сега конят стои
там където пиках през нощта.
Покрай пътя
цъфтят диви рози
в устата на моя кон - също.
Дори онзи стар кон
трябва се види
в тази снежна утрин.
Върху бялата главичка на мака
лежи откъснато крило на пеперуда
- скъп спомен.
Пчелата изпълзява
от дълбините на божура
и отлита неохотно.
Изминала дълги пътища,
замръзнала на седлото,
моята сянка пълзи до мен.
Викът на планински фазан
ме изпълва със сладък копнеж
по мама и татко.
Малко жълто цвете -
дълго и нежно стебло,
превито под росните капки.
Първият новогодишен сняг -
ах, под него леко се навеждат
цветовете на жълти нарциси.
В топлия пролетен дъжд
покарват малки зелени листенца
от семето на патладжана.
О, чуруликащи цвъркачи !
Успяхте да нацвъкате
моята оризова питка на чардака.
За онези, които казват
че са уморени от деца,
няма цветя.
Нищо в песента на цикадите
не напомня,
че те ще умрат.
Башо - псевдоним на Матцуо Мунефуза (1644 -1694) е един от майсторите на хайку. Башо бил самурай на младини, но след 1666г. се посветил на поезията. Структурата на хеговите хайку отразява простотата на неговия медитативен живот. Когато почувствал че има нужда от усамотение той се оттеглил в своя "башо-ан" - колиба направена от бананови листа, оттук и неговия псевдоним. Повлиян от Дзен будизма, Башо влага мистични нишки в сърцевината на своята поезия и пресъздава универсални теми чрез прости природни образи - от луната по жътва до бълхите в колибата му. Той е считан за един от най-великите японски поети заради неговата чувствителност и проницателност, най-известен е със своята книга Narrow Road to the Interior
(Oku-no-hosomichi).