Живея
сякаш
някакъв
чужд живот.
Не е дори екранен
във филмите всичко е силно и красиво
В този,
в който живея
е сиво.
преобладава
разпад.
Това ли е къщата
за която толкова мечтахме
Шест години.
И спорихме къде ще стои солницата дори?
Не мога да повярвам, че сме били толкова глупави
да се караме и солницата.
Не ми трябва сол.
Това ли е леглото,
което поръчахме специално
да е здраво и да не скърца
и да е широко и дълго
(и за него също се карахме)
а сега е празно.
Не ми трябва легло.
За всяка вещ тук
мога да кажа същото.
Не виждам смисъл и да я има
ако не влизаш тук да я използваш
да я изцапаш, да я счупиш
За да трябва още нещо да се прави
Дори нова караница си е намясто.
Качва адреналина.
Вкъщи
ела си