автор: roni_16_f_sf

Път,хора,съдби,съдба,но преплитат ли се и има ли изход от всичко?
Безизходица,урагани и вихри…понякога ти идва да захвърлиш всичко и да отлетиш някъде надалеч.Да потъркаш ръце и да се появи духчето, което срещаме в приказките,което да ти изпълни поне едно желание…Не е ли ужасно?Всеки ден трябва да слушаш натякванията на родителите,които винаги имат какво да понадят.В училище пък трябва да се примиряваш с гадните даскали….и като за капак-обществото,което непрекъснато те притиска все по-силно и по-силно….Целият свят е една голяма лудница…Живота тече на обратно,сезоните се разбъркват,хората стават странни.Що за свят е това?А може би това е света от моя разказ,от сънищата на някои…?
Лабиринт с пътища,които водят до един изход и път,който има милиони изходи…Тръгваш и не знаеш къде ще излезеш.
Обърквация пълна!Ами сега накъде?По кой път?...Размисъл,тишина и трудност…Аз завивам насам,а ти?Всъщност има ли значение?Така или иначе не знаеш къде ще излезеш.Природна стихия…нямаш сила да се бориш с нея!Разгорял се огън-пари!Бушуваща вода-дави!Разгневено небе-няма къде да се скриеш!Разцепваща се земя-пропадаш!Тогава как да се спасиш?Странно,а?Пак ли се озова на същото място?Това е то…приказка без край..недописана,недовършена и не допрочетена…Дали някога някои ще я допише?Едва ли…пътища за избор много,но изхода е един-неизвестното.Лудница,която расте,поглъща ни,а спасение няма…И все пак има една надежда,която ни крепи-че ще срещнем нашето вълшебно духче,което ще изпълни поне едно от милионите ни желания…