автор: DenkaFrenka

Празно е всичко във мене
ти си далече
пусто,отлитащо време
и гасна аз вече.

Мисли безкрайни,пустиня
търсят оазисът-теб
навлизам във мътната тиня
замръзвам на бучици лед.

Ходя из пясъкът топъл
образът твой е измама
изпращам отчаян вопъл
по теб,но те няма.

Сенки минават,отлитат
препознавам се,но греша
спомени идват,не питат
да избягам ли как да реша.

Сама и след хората даже
изглеждам силна отстрани
за мене да бъдеш тъй важен
умолявам те-престани.

В окови да бъда свободна
можех поне аз преди
с наивност дори старомодна
минавам през теб;без следи.

Убийствено близо достигам,
но виждам,че много остава
любов със теб не постигам
моля те дай ми забрава.