Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 791
ХуЛитери: 3
Всичко: 794
Онлайн сега:
Тя идва, без дори да попита
дали си за нея вече готов.
Сълзи от скръб готова в теб да извика
и тъжен, мъчителен, тежкия стон.
Не иска тя да знае колко мъка
на другите, останали на таз Земя,
причинява с тази трудна разлъка,
в която няма връщане от пръстта.
Недокоснат, от болка, остава трупът
на любимия, скъп за тебе човек.
Хвърляш с мъчителна обич шепата пръст
върху безличния, хладен, размазан ковчег.
И ден след ден така се примиряваш,
че част от теб отишла си е вече.
Със болката така се запознаваш -
разбираш как горчиво, подло мъчи.
***
Сълзите тихи исках да изгоня,
но спряха се във моята душа.
Не могат пак очите ми да ги отронят -
няма дъжд, не излиза и дъга.
