автор: chanta

Днес не работя.
Не чета дори вестника.
Само го разгръщам, абсорбирайки
познатите ми вече образи,
щамповани като отпечатъците
на ръцете ми върху нощното шкафче.
Когато се гледам в огледалото
се смея от скука, смея се
за да не мисля как ще избърша праха върху
нищото което остави да се промуши
когато затвори вратата без колебание.
От къде събра толкова много смелост?
Не знам дори кой пуловер утре ще си сложа
и ако успея тази нощ да се разплача
може би ще стоя неподвижна
и ще чакам светлината да изгасне от само себе си.
Днес е неделя,
моето сърце също си почива пред кафето,
преди горчивото мълчание да се излее върху кожата ми.
Днес живея без смисъл,
но утре ще се събудя,
ще се погледна в огледалото
и ще се присмея на себе си.