Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 798
ХуЛитери: 5
Всичко: 803
Онлайн сега:
да докосна със пръсти пръстта ти.
За пръв път (пак) да дойда при тебе
и да посрещна вече смъртта ти.
***
Душата ти за мен е една -
велика, могъща и силна
като гръм в буря могъща,
като природна могъща стихия.
И днес, когато дъждът ме смело погали
си спомням онези, малкото, дни,
в които със приказки - в мен сега разпиляни, -
ти ми връщаше детските, живи искри.
Знай, че до днес в спомена пазя
дните, в които заедно бяхме.
Знай, че не успяха годините да погазят
от мен лика ти - с очите горящи.
- Не можах да ти кажа "Поспри",
не можах да ти кажа и "Сбогом".
Не разбрах кога земните ти следи
прекъснаха тихия си, истински тропот.
Не успях да видя за последно лъчът,
който гореше, силен, в очите ти;
който ми казваше тайно всеки път
твоите дълбоки истини.
Не успях да докосна студената ти плът,
не успях да пророня за теб и Сълза.
Не успях да чуя последното "туп",
не видях как гасне последната ти искра.
Знам, че за прошка вече е късно.
Знам, че духът ти към мен приближава
сякаш иска да ме попита нещо,
сякаш, за да ми каже "И аз съжалявам".
В пръстта пръсти към теб заравям
и моля те, чуеш ли тази молитва;
видиш ли как сълзи към теб протягам -
докосни ги, и при теб ги извикай.
