автор: kokokamila

- Лошо…
- Все някога трябваше да се случи, Бил.
- Да…
- Всичките ти дрехи са в гардероба.
- Да.
- Пардесюто ти е в антрето.
- Лошо…
- Подредила съм ти книгите на западната стена, взех моите.
- Да…
- Вземам Пруст.
- Пруст…
- Вземам и Достоевски.
- "Идиот"…
- Да, и "Братя Карамазови".
- Те са роднини…
- И Стайнбек взех.
- И Стайнбек…
- Оставих ти Гьоте.
- Гьоте…
- И Стринберг ти оставих, и Ибсен, и Курт Вонигът.
- И Курт…
- А, оставих ти Вирджиния Улф. Взех Хариет Бичър Стоу, а пък ти оставих Натаниъл Хоторн. Мисля, че взех обаче Оливър Голдсмит.
- Лошо…
- Грамофонът ти е повреден, Бил, взех Бах, Шуберт, Стравински и Цезар Франк.
- Е…
- Какво викаш, Били? А, щях да забравя, оставих ти и англо-руския речник.
- Нус…
- Какво викаш, Били? Та, това е. Разбира се, взех съвсем мъничкия Роден. И… ония бледите скици на Сьора. А от Гоген ескиза с таитянка… Взех Моне, Писаро и Модиляни, понеже ти оставих китайската ваза. Мисля, че е върху пианото. А, Били, трябва да я преместиш, понеже взимам пианото, а ти оставям оная маса сецесион. В чекмеджето съм ти сложила двайсетина долара. Имаш кòла и шунка в хладилника, понеже взимам гоблена от приемната. А, да не забравиш, Били, да платиш данъка. Тръгвам с колата. Не се безпокой, ще карам бавно. Мотопеда ти оставих в гаража. Виж как щях да забравя, Били - преди да бутнат къщата, ще ти изпратят съобщение. Моля те, уведоми ме своевременно, искам да дойда да видя последните й часове. Сам знаеш колко ми е мила, понеже ти си се родил тук. Та, това е. Бай, Били, обаждай се понякога.Не знам къде ще бъда, но можеш да ми се обадиш, когато поискаш. Ще се радвам да се чуем някой ден.
- Бай…
- Бай, бай, Били.
- Бай, бай…
- Бай, Били.
- Бай…