автор: izvor4e

Мигът, във който ти замина,
сърцето трепна неспокойно,
душата сви се и застина
и заискри вълнуващ спомен.

И истината като гостенка:
нечакана, ала желана,
нахлу във мен със думи прости:
любов, от тебе съм пияна!

Напразно съвест, разум , воля,
се бориха със твойта сила.
Сега единствено се моля
по-дълго с нежност да опиваш.